Българите от древни времена придават на цветята чудодейна сила и ги възпяват в народните песни. Цветето е символ на пролетта, плодородието, растежа и красотата. На различните цветя се придава различен смисъл. Тинтявата, перуниката, росенът, омайничето имат магьосническа сила, която може да разделя, отбранява или привлича, докато божурът, невена и игликата предпазват от уроки и самовили.
На 28 март е Цветница! Цветница е последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – сякаш отново посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар. В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.