Българите от древни времена придават на цветята чудодейна сила и ги възпяват в народните песни. Цветето е символ на пролетта, плодородието, растежа и красотата. На различните цветя се придава различен смисъл. Тинтявата, перуниката, росенът, омайничето имат магьосническа сила, която може да разделя, отбранява или привлича, докато божурът, невена и игликата предпазват от уроки и самовили.
На 28 март е Цветница! Цветница е последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – сякаш отново посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар. В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.
Публикации с етикет “празник”
Кога последно се замислихте за цветята?!Идва Цветница!
25.03.2010Коледни традиции и обичаи
15.12.2009Въпреки че всички сме свикнали да празнуваме Бъдни вечер и Коледа и обичаме настроението и атмосферата на тези дни, много от нас нямат ясна представа откъде идват обичаите и традициите, пише в сайта Крисмас. Знаете ли например, че празникът Коледа е бил забранен в Англия през XVII в. и че Рудолф всъщност е момиче? Названието Коледа /англ. Крисмас/ например идва от староанглийски Christes Maesse или Christs Mass – Меса за Христос.
Името на дядо Коледа или Санта Клос /Санта Клаус/ идва от холандското име за св. Никола – Sint Nikolass, съкратено до „Sinterklass“ след имиграцията в Ню Йорк. Когато холандците напускат града, името било поангличанчено и станало Санта Клос/Клаус или просто Санта.
Празнуването на Коледа се превърнало в престъпление през XVII в. при Оливър Кромуел, който обявил извън закона бодливата зеленика, бръшляна и имела. Макар мнозина да смятат, че съкращаването на Крисмас до Иксмас /писано Xmas/ е неуважително или пренебрежително, не е така. X е първата буква от името на Христос в гръцката азбука.
Първата коледна картичка е изобретена от англичанин през 1843 г. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо. Идеята му станала толкова популярна, че успял да продаде дизайните си по един шилинг /5 пени/.
Всеки англичанин обича да си открадне целувка под имела през празниците, но обичаят е бил използван първоначално от келтите, за да решават спорове между враждуващи съседи. Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви. В Италия малчуганите чакат Бефана – стара и добра вещица, германчетата чакат подаръци от специален ангел, наречен Кристкинд. Исландчетата са се уредили най-добре – посещава ги не един, а 13 различни Дядо Коледа.
Най-популярната коледна песен Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh /“Открита шейна с един кон“/.
Корените на традиционния коледен обяд с пуйка също е американски. Пуйката е била поднасяна като ястие в Деня на благодарността.
Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала когато Свети Николас – покровителят на децата – хвърлил торба със жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши.
Най-прочутият елен на планетата Рудолф всъщност е от женски пол. През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той поне биологично е момиче.
Колкото и да е странно, Дядо Коледа не винаги е имал този помощник в своето дело. Историята разказва, че Рудолф се е появил преди по-малко от 100 години – през 30-те години на миналия век.
Историята за Рудолф е написана от Роберт Мей и била в стихотворна форма. Пръв неин слушател и може би вдъхновител била 4 годишната дъщеричка на Мей – Барбара.
В оригиналната версия Рудолф е с червен нос и не е израснал на Северния полюс, заедно с другите елени на Дядо Коледа. Той живял в обикновено селце когато Дядо Коледа минал оттам, видял го и го харесал за водач на еленския впряг най-вече заради добрият му нрав и червеното носле.
Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Практиката започнала когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.
Традицията на яденето на коледни пирожки със смес от орехи, стафиди и подправки по Коледа датира от XVI в., когато хората вярвали, че пирожките ще им донесат късмет.
Във Великобритания за късмет слагат пара в коледния пудинг, докато перуанците си осигуряват късмет на Коледа и през следващата година като носят яркосиньо бельо. Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г. Първоначално основани върху френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи в сладкишите.
Първото коледно дърво пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория – германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор.
Класическата коледна песен „Тиха нощ“ вкъщност никога не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата му, съчинил мелодията.

