Публикации с етикет “ресторант”

Софийски ресторант предлага да платиш колкото решиш

11.03.2010

Столичният ресторант „Да Види” реши да си направи бизнес експеримент и отмени цените на своите ястия като клиентите сами ще решават колко да платят след консумацията им. С подобна офертата се цели преди всичко посетителите да имат голям избор, както и шанс да опитат различни вкусотии.

Идеята бе реализирана за първи път преди около година от Петър Илич, собственик на ресторант Little Bay в Лондон. Причина за подобна крачка бяха ограничените финансови възможности на клиентите в условията на икономическа криза. В резултат заведението бе посетено от два пъти повече хора през месец февруари в сравнение с януари, когато офертата не бе влязла в сила.
Предприемайки подобна стъпка на българска почва, собственичката на ресторанта Руми обясни:

- Получи се доста добре според мен. Имаше клиенти, които бяха научили за нашата промоция и ни посетиха. Дойдоха и редовни гости на ресторанта, които останаха приятно изненадани от предложението. Що се отнася до сумите, оставени за покриване на сметката, те варират. Като цяло не очаквах, че повечето посетители ще си платят стойността на храната. Група младежи например оставиха по-малко от консумираното, но на другия полюс са наши редовни клиенти, които дадоха добър бакшиш, надвишаващ стойността на сметката.

Офертата „Плащаш колкото решиш” е валидна и е само първата от иновативните идеи, които смятат да приложат в „Да Види”. Най-важното е, че подобни примамливи предложения изобщо няма да повлияят на добре познатото високо качество на храната и обслужването в ресторанта.
Затова заповядайте в „Да Види” на пресечката на ул. „Ангел Кънчев” и ул. „Хан Аспарух”, за да се нахраните вкусно и да платите колко прецените.

Коледни традиции и обичаи

15.12.2009

Въпреки че всички сме свикнали да празнуваме Бъдни вечер и Коледа и обичаме настроението и атмосферата на тези дни, много от нас нямат ясна представа откъде идват обичаите и традициите, пише в сайта Крисмас. Знаете ли например, че празникът Коледа е бил забранен в Англия през XVII в. и че Рудолф всъщност е момиче? Названието Коледа /англ. Крисмас/ например идва от староанглийски Christes Maesse или Christs Mass – Меса за Христос.

Името на дядо Коледа или Санта Клос /Санта Клаус/ идва от холандското име за св. Никола – Sint Nikolass, съкратено до „Sinterklass“ след имиграцията в Ню Йорк. Когато холандците напускат града, името било поангличанчено и станало Санта Клос/Клаус или просто Санта.

Празнуването на Коледа се превърнало в престъпление през XVII в. при Оливър Кромуел, който обявил извън закона бодливата зеленика, бръшляна и имела. Макар мнозина да смятат, че съкращаването на Крисмас до Иксмас /писано Xmas/ е неуважително или пренебрежително, не е така. X е първата буква от името на Христос в гръцката азбука.
Първата коледна картичка е изобретена от англичанин през 1843 г. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо. Идеята му станала толкова популярна, че успял да продаде дизайните си по един шилинг /5 пени/.

Всеки англичанин обича да си открадне целувка под имела през празниците, но обичаят е бил използван първоначално от келтите, за да решават спорове между враждуващи съседи. Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви. В Италия малчуганите чакат Бефана – стара и добра вещица, германчетата чакат подаръци от специален ангел, наречен Кристкинд. Исландчетата са се уредили най-добре – посещава ги не един, а 13 различни Дядо Коледа.

Най-популярната коледна песен Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh /“Открита шейна с един кон“/.
Корените на традиционния коледен обяд с пуйка също е американски. Пуйката е била поднасяна като ястие в Деня на благодарността.

Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала когато Свети Николас – покровителят на децата – хвърлил торба със жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши.
Най-прочутият елен на планетата Рудолф всъщност е от женски пол. През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той поне биологично е момиче.
Колкото и да е странно, Дядо Коледа не винаги е имал този помощник в своето дело. Историята разказва, че Рудолф се е появил преди по-малко от 100 години – през 30-те години на миналия век.
Историята за Рудолф е написана от Роберт Мей и била в стихотворна форма. Пръв неин слушател и може би вдъхновител била 4 годишната дъщеричка на Мей – Барбара.
В оригиналната версия Рудолф е с червен нос и не е израснал на Северния полюс, заедно с другите елени на Дядо Коледа. Той живял в обикновено селце когато Дядо Коледа минал оттам, видял го и го харесал за водач на еленския впряг най-вече заради добрият му нрав и червеното носле.

Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Практиката започнала когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.
Традицията на яденето на коледни пирожки със смес от орехи, стафиди и подправки по Коледа датира от XVI в., когато хората вярвали, че пирожките ще им донесат късмет.

Във Великобритания за късмет слагат пара в коледния пудинг, докато перуанците си осигуряват късмет на Коледа и през следващата година като носят яркосиньо бельо. Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г. Първоначално основани върху френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи в сладкишите.
Първото коледно дърво пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория – германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор.
Класическата коледна песен „Тиха нощ“ вкъщност никога не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата му, съчинил мелодията.

Прясна паста в София

03.12.2009

Иво Колев – готвач в Италиански ресторант Lincontro ни показва как се приготвя прясна паста, а по точно Папарделе. Иво е живял 15 години в Италия, специализирал е в Швейцария и има диплома там. В Lincontro, познат до-скоро като L“incontro Allegro на Асен Златаров, винаги са залагали на италианската кухня, италиански готвачи или готвачи които имат много общо с Италия.

В повечето заведения пастата се купува, но все пак има и места където тя се приготвя на място. Това правят и в Lincontro. Самото приготовление не отнема много време. Първо се подготвя тестото, разбира се хубавото италианско брашно е от голямо значение. След като то е станало, се започва се разстила на тънки пластове, за да може да се отреже на дълги ленти, от които се получават, в случая парпаделетата. Преди да се миксират се поръсват отново с брашно и се отделят на приготвена за случая табла. За да добиете по-ясна представа, вижте прикачените снимки, а за да вкусите от прясната паста – заповядайте в Lincontro, в началото на Асен Златаров.