Публикации с етикет “ресторант”

ПЪРВИЯТ И ЕДИНСТВЕН РИЦАРСКИ РЕСТОРАНТ

14.05.2010

Сачът е глинен съд (плоча) с къси стени и заоблени ръбове. Технологята на готвене и печене в сач е сравнително проста. Съдът се намазва с малко мазнина и се поставя върху плоча на печка с дърва, скара или на котлон, който не е загрят предварително. След като се нагрее добре, в него се поставят продуктите за дадена рецепта. Пекат се до готовност на ястието.
Предимствата за готвене в сач са, че ятстията имат неподрежаем вкус и аромат, който няма нищо общо със същите, приготвени в метален или тефлонов съд. Тъй като глинената плоча се нагрява,а тя задържа по-дълго време топлина, ястието също дълго време е топло. Другите съдове се нагряват бързо, но и бързо изстиват. Освен това тъй като се готви с много малко мазнина приготвените специалитети са и много здравословни.

Заповядайте в ресторант Тринадесетте стъпала

Българска кухня в механа Магията на Чергите

13.04.2010

Българската кухня е призната за една от най-хубавите кухни в Европа. Тя е комбинация от пренасяни през вековете традиции, повлияни малко от изтока, млако от новооткрити продукти и подправки, малко от климатичните условия. Всеки опитал българската кухня остава възхитен от неповторимия й вкус и остава нейн почитател завинаги J

На всяка традиционна българска трапеза присъстват Шопската салата, Шкембе чорбата, кюфтета или кебабчета, лютеница, баница и задължително кисело мляко.

Още редица гозби, предястия и десерти се крият в оригинланото българско меню, любимо и на наши и на чужди. Така до най-известната сред чужденците Шопска салата (салата от домати, краставици, лук, шушки и бяло сирене), може да сложим популярните Овчарска салата, Салата Снежанка (от цедено кисело мляко, краставички, орехи и чесън). Ще продължим менюто с традиционните чушки бюрек (панирани пълнени чушки с яйца и сирене) и Сирене по Шопски (запечено бяло сирене с яйца, лук и люта чушка, обикновено в гювече). Кухнята предлага голямо разноообразие от безместни и постни манджи за вегетартианците и хората на пости.

Най-известната българска супа е Боб Чорбата, след нея се подреждат Шкембе чорбата, Пилешката супа, Супа от леща и предпочитаната от всички през лятните месеци студена супа – Таратор (разредено кисело мляко с настъргани краставици, копър, чесън, сол и малко олио). Българите са месочден народ и в повечето супи и готвени ястия се съдържа месо (било пилешко, свинско, телешко или заешко). Шкембе чорбата е доказан метод срещу махмурлук – това ободряваща и хранителна супа, присъстваща в менюто на повечето хора, извършващи тежък физически труд или обичащи да си пийват.

За основно обикновено се сервират ястия, базирани на пилешкото или свинското месо. Телешкото месо също е обичано, но е по-скъпо и по-трудно може да се намери качествено такова. В ресторантите едни от най-скъпите специалитети са с основа телешкото. Месото, приготвено на скара е известно по всички крайща на България, че и извън нея. Всеки чужденец е запленен от неповторимия вкус на българските кебабчета и кюфтета (кайма от свинско и телешко месо, забъркана с различни подправки, лук, хляб, яйце и други).

Гювечето и Кавърмата са едно времешни традиционни български специалитети, уважавани и до днес. Особено популярни сред чужденците са по време на зимния сезон, при посещенията им по планинските ни курорти и тамошни механи.

Черно Море е източник на някои любими риби като попчета, сафрид и други, а реките ни – на пъстърва. Често на българската трапеза присъстват мезета от изсушено месо като луканка и пастърма. А домашната баница с точени кори и бяло сирене – предпочитана закуска от българи и чужденци.

Към десертите силно разпространени са палачинките, сладоледа, торта Гараш и повлияните от изтока – толумби и баклава. Уникалното за нашите ширини кисело мляко се използва към редица ястия. Например с баница, като айран (разредено с вода кисело мляко) или цедено кисело мляко с мед и орехи (като десерт). Специфичната бактерия заквасваща прясното мляко е типично българска, носи българско име и предствлява широк интерес за останалите нации.  Обикновено от краве мляко, кисело мляко се произвежда и от биволско и овче мляко. Тяхна цена е относително по-висока, а продуктът се смята за деликатес. Към деликатесите за българите и недопустимо кулинарно присъствие за западния свят причисляваме и агнешките главички, свинската пача, пилешките сърчица и дробчета, шкембето и някои други месни дреболии.

Не на последно място, гордост за сегашните и миналите поколения е уникалната напитка Боза!

За да попаднете на наистина добре изпълнени традиционни български рецепти в наши дни трябва да посетите правилния ресторант или механа. В София има много приветливи механи с талантливи готвачи и най-вече – привързани към българското и българската кухня. Несъмнено добре приготвените ястия са наслада за всеки истински българин и гордост за националните ни готвачи.

Ресторант-механа Магията на Чергите гарантира пред своите клиенти уникалния старовремски вкус на българските гозби и мезета. За тази цел се използват изцяло натурални продукти, проверени и подбрани български рецепти и готвач, чувстващ се най-вече българин в кухнята на заведението. Опитайте истинския и леко позабравен вкус на българската кухня. Тя винаги ще ни кара да се чувстваме горди, без забележки и разочарования.

Софийски ресторант предлага да платиш колкото решиш

11.03.2010

Столичният ресторант „Да Види” реши да си направи бизнес експеримент и отмени цените на своите ястия като клиентите сами ще решават колко да платят след консумацията им. С подобна офертата се цели преди всичко посетителите да имат голям избор, както и шанс да опитат различни вкусотии.

Идеята бе реализирана за първи път преди около година от Петър Илич, собственик на ресторант Little Bay в Лондон. Причина за подобна крачка бяха ограничените финансови възможности на клиентите в условията на икономическа криза. В резултат заведението бе посетено от два пъти повече хора през месец февруари в сравнение с януари, когато офертата не бе влязла в сила.
Предприемайки подобна стъпка на българска почва, собственичката на ресторанта Руми обясни:

- Получи се доста добре според мен. Имаше клиенти, които бяха научили за нашата промоция и ни посетиха. Дойдоха и редовни гости на ресторанта, които останаха приятно изненадани от предложението. Що се отнася до сумите, оставени за покриване на сметката, те варират. Като цяло не очаквах, че повечето посетители ще си платят стойността на храната. Група младежи например оставиха по-малко от консумираното, но на другия полюс са наши редовни клиенти, които дадоха добър бакшиш, надвишаващ стойността на сметката.

Офертата „Плащаш колкото решиш” е валидна и е само първата от иновативните идеи, които смятат да приложат в „Да Види”. Най-важното е, че подобни примамливи предложения изобщо няма да повлияят на добре познатото високо качество на храната и обслужването в ресторанта.
Затова заповядайте в „Да Види” на пресечката на ул. „Ангел Кънчев” и ул. „Хан Аспарух”, за да се нахраните вкусно и да платите колко прецените.

Коледни традиции и обичаи

15.12.2009

Въпреки че всички сме свикнали да празнуваме Бъдни вечер и Коледа и обичаме настроението и атмосферата на тези дни, много от нас нямат ясна представа откъде идват обичаите и традициите, пише в сайта Крисмас. Знаете ли например, че празникът Коледа е бил забранен в Англия през XVII в. и че Рудолф всъщност е момиче? Названието Коледа /англ. Крисмас/ например идва от староанглийски Christes Maesse или Christs Mass – Меса за Христос.

Името на дядо Коледа или Санта Клос /Санта Клаус/ идва от холандското име за св. Никола – Sint Nikolass, съкратено до „Sinterklass“ след имиграцията в Ню Йорк. Когато холандците напускат града, името било поангличанчено и станало Санта Клос/Клаус или просто Санта.

Празнуването на Коледа се превърнало в престъпление през XVII в. при Оливър Кромуел, който обявил извън закона бодливата зеленика, бръшляна и имела. Макар мнозина да смятат, че съкращаването на Крисмас до Иксмас /писано Xmas/ е неуважително или пренебрежително, не е така. X е първата буква от името на Христос в гръцката азбука.
Първата коледна картичка е изобретена от англичанин през 1843 г. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо. Идеята му станала толкова популярна, че успял да продаде дизайните си по един шилинг /5 пени/.

Всеки англичанин обича да си открадне целувка под имела през празниците, но обичаят е бил използван първоначално от келтите, за да решават спорове между враждуващи съседи. Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви. В Италия малчуганите чакат Бефана – стара и добра вещица, германчетата чакат подаръци от специален ангел, наречен Кристкинд. Исландчетата са се уредили най-добре – посещава ги не един, а 13 различни Дядо Коледа.

Най-популярната коледна песен Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh /“Открита шейна с един кон“/.
Корените на традиционния коледен обяд с пуйка също е американски. Пуйката е била поднасяна като ястие в Деня на благодарността.

Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала когато Свети Николас – покровителят на децата – хвърлил торба със жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши.
Най-прочутият елен на планетата Рудолф всъщност е от женски пол. През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той поне биологично е момиче.
Колкото и да е странно, Дядо Коледа не винаги е имал този помощник в своето дело. Историята разказва, че Рудолф се е появил преди по-малко от 100 години – през 30-те години на миналия век.
Историята за Рудолф е написана от Роберт Мей и била в стихотворна форма. Пръв неин слушател и може би вдъхновител била 4 годишната дъщеричка на Мей – Барбара.
В оригиналната версия Рудолф е с червен нос и не е израснал на Северния полюс, заедно с другите елени на Дядо Коледа. Той живял в обикновено селце когато Дядо Коледа минал оттам, видял го и го харесал за водач на еленския впряг най-вече заради добрият му нрав и червеното носле.

Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Практиката започнала когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.
Традицията на яденето на коледни пирожки със смес от орехи, стафиди и подправки по Коледа датира от XVI в., когато хората вярвали, че пирожките ще им донесат късмет.

Във Великобритания за късмет слагат пара в коледния пудинг, докато перуанците си осигуряват късмет на Коледа и през следващата година като носят яркосиньо бельо. Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г. Първоначално основани върху френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи в сладкишите.
Първото коледно дърво пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория – германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор.
Класическата коледна песен „Тиха нощ“ вкъщност никога не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата му, съчинил мелодията.

Прясна паста в София

03.12.2009

Иво Колев – готвач в Италиански ресторант Lincontro ни показва как се приготвя прясна паста, а по точно Папарделе. Иво е живял 15 години в Италия, специализирал е в Швейцария и има диплома там. В Lincontro, познат до-скоро като L“incontro Allegro на Асен Златаров, винаги са залагали на италианската кухня, италиански готвачи или готвачи които имат много общо с Италия.

В повечето заведения пастата се купува, но все пак има и места където тя се приготвя на място. Това правят и в Lincontro. Самото приготовление не отнема много време. Първо се подготвя тестото, разбира се хубавото италианско брашно е от голямо значение. След като то е станало, се започва се разстила на тънки пластове, за да може да се отреже на дълги ленти, от които се получават, в случая парпаделетата. Преди да се миксират се поръсват отново с брашно и се отделят на приготвена за случая табла. За да добиете по-ясна представа, вижте прикачените снимки, а за да вкусите от прясната паста – заповядайте в Lincontro, в началото на Асен Златаров.