Заведения в България

Студената зима може да се превърне в сезон на топли чувства, радост и обич. С толкова много и хубави празници насреща всеки намира време и място да забрави ежедневните дразнения и поглъщащите задължения, за да отвори очи пред сгряващите моменти в живота.

Календарът сочи Ноември … годината е към своя край, а празниците тепърва предстоят! Като започнем с Никулден и Студентския празник 8-ми декември, минем през Коледа към Нова Година, не трябва да забравяме и предстоящите фирмени партита, както и личните празници – рожденни дни, юбилеи и т.н. Декември е наситен с празнично вдъхновение и трапезно настроение.

Да, вкуснотиите никога не остават на заден план, коктейлите също. Добрата храна и  приятната обстановка винаги допълват празничната картина с една особена светлина. И като неотменен спътник към всеки повод, храната трябва да бъде на висота!

„Ние от ресторант А Фиори в София гарантираме доброто изпълнение в кухнята на заведението. Винаги работим с пресни и качествени продукти, за да достигнем до желания вкус на съответния специалитет. Менюто ни е подбрано и ограничено, но прецизно обобщение на нестандарни ястия … ястия за душата.”

Повече  за ресторант А Фиори в София

В юнския си брой списание „Бакхус“ даде своята оценка за нас!

„Елегантен, с великолепна гледка, особено вечер, към центъра на София – сградата на БНБ, парка пред Народния театър, гърба на Националната художествена галерия, ресторантът е новото приятно място за онези, които ще откажат да отидат на море, защото обичат градския живот до мозъка на костите си. И изобщо нова ярка точка на картата на столицата.

A Fiori e извървял целия път по плоскостта чудесна локация – шик интериор – претенциозно меню. И триумфално е заобиколил обичайната клопка от една голяма нула в кухнята и във винената листа, в която попадат много нови софийски ресторанти. Вместо това вината са подбрани добре, на прилични цени са и сервитьорите, на които попаднахме, ги познаваха. Менюто е приятно – рецептите са разнообразни и са изпълнени толкова луксозно, колкото звучат. С описания, които събуждат апетита, и ястия, които го задоволяват. Свежи салатки с козе сирене и печени орехи и салата с морски дарове и спаначена салата с манатарки и хрян, които пробвахме, бяха на ниво, с чудесен вид, а и ни беше трудно да ги изберем, защото и пушената пъстърва с хрян и белените домати с тон и синьо сирене звучаха привлекателно. Всъщност бяха достатъчно добри, за да ни накарат да игнорираме дребните правописни грешки в менюто – като цяло то е меню, което много се зарадвахме да видим пред себе си. Основните ястия – около дузина, също са избрани добре. Вариациите между “претенциозност” и “семпла, но вкусна кухня” са в разумни граници, така че не правят менюто разностилно. Лавракът под маслинова коричка беше вкусен (само маслиновата “коричка” не беше хрупкава, както се очаква от нещо с такова название, а беше просто слой тапенада). Свинските скалопини със сос от манатарки бяха много добре сготвени, същото важеше и за телешкото със сос жу (концентриран бульон от кости, мазнина и месо, който за щастие не беше сгъстен с нишесте – или поне не личеше).“

Списание Бакхус

Честно казано не знам какво се случва в София, но мине се не мине седмица и отварят нов ресторант в централната част и то кой от кой по симпатичен. Толкова, че скоро ще започне да ми става трудно да избирам.

„Пето Авеню” е американски ресторант, който се помещава в стара градска къща на улица „Раковска” 174 в отсечката между Канала и Васил Левски. Не е чисто нов, но може да мине в графата сравнително нови. Двата етажа се различават като дизайн, но са модерни и уютни. Лично на мен долу ми беше по-приятно, макар че горе е по-удачно за големи компании. А с последната такава направихме такъв хранителен пир, че ще оставя снимките да говорят сами за себе си.

Хареса ми и персоналът – усмихнати и любезни хора. Не знам защо ресторантьорите толкова се оплакват от липсата на добър персонал. Постоянно се натъквам на такъв в новите ресторанти, които се отварят напоследък. Може би всъщност хората работят добре, когато попаднат на уютно място, когато шефът ги смята за съществена част от цялото, а не за работен добитък и когато обслужват възпитани клиенти. Такива като мен, разбира се.
Сега за храната: американски ресторант означава американска храна. Каква е тя?

Менюто е доста богато всъщност и включва популярните Калифорния стил пици (още не съм пробвала но чух суперлативи в сила на най-добрата пица в София), Бъфало крила, Сейнт Луис и Джак Даниелс ребра, телешки стекове приготвени по желание на клиента, традиционните бургери и автентичен чийзкейк. Друга съществена част е кухнята от Централна и Южна Америка, която е популярна в Щатите, приготвена обилно с подправки, но не са пропуснати и няколко азиатски специалитета. Храната изглежда много добре, вкусна е, а цените са може би само с една идея над средното средно.

Снимката с гигантската порция свински ребра беше неспасяемо лоша, за това я спестявам, но бяха едни от най-вкусните, които съм опитвала и то в количество, което ще нахрани всеки мъжага или поне две дами.
Похвала и за винената листа с вина от България, Европа и Новия свят. Разнообразни както във вида си, така и в цените си – нещо, което от пренапъване да са много шик на много места го пропускат и винената листа започва от 40 нагоре.
Още един плюс-има ежемесечни, ежеседмични и ежедневни промоции.